Мащерка

От дълбока древност са известни лечебните качества на уханната мащерка. Билката с божествен аромат,  която  расте по каменисти и слънчеви склонове, е позната на нашите баби като лек за ред болежки и подправката, която придава невероятен вкус на месото и дори на салатата.

Мащерката убива не само микробите, но редица бактерии от Стрептококус до Ешерихия коли. Тези нейни качества са научни доказани чрез поредица от изследвания. Това се дължи на изключително ценното етерично масло, което се съдържа в уханните цветчета на горското растение. Уханната мащерка ще ви плени не само с аромата си, но и с безценните си ползи за здравето и красотата уханната. Тя подпомага процеса на производство на полезните мастни кисели от организма (Омега 3) и води до увеличаване на тяхното количество.

Приемът на мащерка независимо от формата му, снабдява организма с витамините А, С и от групата В, както и изключително важната за растежа фолиева киселина.Мащерката доставя на нашия  организъм жизнено необходимите минерали – калий, калций и желязо. Всички тези минерали са първостепенна важност за регулиране на кръвното налягане.

Тази билка намалява спазмите от различен произход и релаксира мускулатурата. Действа добре при болки в корема, успокоява мускатурата на коремната стена и от там спазмите отшумяват. Билката подпомага процеса за освобождаване от събраните в корема газове, които са причината за подуването и болката в корема.

Атоматът й се използва при лечение и облекчаване на дихателните проблеми. Облекчава настинката и скъсява значително периода на нейната продължителност.

Въздействието на мащерката върху нервната система се изразява в подобряване на концентрацията, снемане на нервното напрежение и стреса.

Мащерката помага за отслабване без да потиска апетита, а засилвайки метаболизма. Тя се използва като средство за възбуждане на апетита при безапетитие и същевременно е съставка в много чайове за отслабване.

Маточина – безценният природен дар за живот без болка

Една от най-почитаните билки в тефтерите на баба е уханната маточина (Melissa officinalis).

Растението с листа, ухаещи на лимон, расте почти навсякъде.

Може да го откриете под дървета и поляни. След цъфтежа си тя губи лечебните си свойства и е безсмислено да се бере. Почитана е от билкарите заради богатия си химичен състав

Още от дълбока древност тя е лек, използван от древногръцките лечители за изцеление от всякакви смущения в дейността на нервната система и бактериални инфекции от най-различен произход.

Към днешна дата са известни следните й въздействия върху организма – антибактериално, антиоксидантно, потогонно, болкоуспокояващо и антиспазмолитично. Прилага се при:

• Мигрена
• Безсъние
• Нервно напрежение
• Болки и спазми в корема
• Висока температура
• Сърдечни проблеми
• Менструални нарушения и смущения в цикъла и периода преди климакса
• Проблеми със щитовидната жлеза
• Кожни възпаления – циреи, обриви
• Гадене (дори и когато е причинено от бременност)
• Зъбобол
• Артрит и ревматизъм

Ако до сега не сте прилагали лечение с маточина, ще останете изненадани от положителното й въздействие върху организма и буквално ще се влюбите в аромата и вкуса й.

Риган

Ползи от риган, приложение като билка и рецепти. Чай от листа на риган. При настинка и хрема. Против менструални болки. Етерично масло от риган. При запушен нос и синузит. При грип, пневмония и бронхопневмония. Срещу паразити. При кръвно и сърцебиене. При астма. За апетит.

Като подправка той придава наистина неустоим вкус на дори на не толкова изисканите ястия. Не по-малко ценно е приложението на тревата като билка. Като антиоксидант е наистина незаменим, тъй като в скалата за антиоксидантни стойности измества дори акай бери. Възпрепятства пагубното за клетките окисление.

Като билка тази подправка намира приложение с куп ефективни рецепти. Освен чай, от нея се извлича етерично масло, приготвят се мехлеми с болкоуспокояващ и противовъзпалителен ефект.

Като мощен антисептик тази билка се използва в рецепти за облекчаване и лечение на кожни възпаления. Бактерицидното действие на лека обуславя ползите от него при простудни заболявания. На способността му да облекчава болката се дължат ползите му за дамите и особено тези, които ги измъчва болезнен цикъл. Стомашните неразположения също биват повлиявани успешно от лековете, приготвени с риган.

Чай от листа на риган.

Приятно ухаещият чай от риган е прекрасна алтернатива за овладяване на настинката, облекчаване и лечение на дихателни проблеми, засилване на желанието за консуацията на храна. За да приготвите чаша от тази напитка са нужни около лъжичка листа от риган. Използването им не само в сушено, но и в свежо състояние, е подходящо за направата на чай.

Те се поставят в две чаши завряла на котлона вода. След прибавянето им към нея, котлонът трябва да се намали и извлекът да се вари до потъмняване на водата. Времетраенето на този процес обикновено е около двадесет минути. Това е времето, необходимо за екстракция на всички полезни компоненти (най-вече на летливите вещества) от билката.

След като сварите билката и се извлекат всички полезни вещества от нея, прецедете получения извлек и го овкусете с мед, за да постигнете по-бързо облекчение на кашлицата и настинката.

Карвинг

Карвинг (на английски: carving, букв. „резбарство, резба“) е древно изкуство за придаване на разнообразен и привлекателен вид на храната. Произлиза от Азия. Произходът на карвинга е спорен: мнозина считат, че произлиза от Сукотай, Тайланд – преди около 700 години, докато други смятат, че произхожда от Китай, от времето на династиите Тан (618 – 906) и Сун (960 – 1279).

В същото време, в Япония, изкуството за оформяне на плодове и зеленчуци чрез изрязване, е известно като мукимоно. Според книгата „Japanese Garnishes, The Ancient Art of Mukimono“, от Юкико и Боб Хейдок, произходът на мукимоно е от времената, когато храната се е сервирала в негледжосани глинени съдове, покривани с листо, преди да бъде поставена храната.

Карвингът на плодове и зеленчуци е споменат и в поезията на крал Рама ІІ, който управлява от 1808 г. до 1824 г. Той пише за красотата на тайландските десерти и карвинга на плодове и зеленчуци.

Kарвингът днес

Независиомо от произходът си тайлански или японски, карвингът е широко разспорстранен до средата на ХХ век предимно в Азия и азиятските ресторанти. След този период се разпространява по целият свят, особено популярен става в Русия където има много състезания и форуми на тази тема.

Изделията обикновенно са цветя или птици, но единственото ограничение е въображението на карвинг-артистът, карвингът е декорация както на гарнитурата, така и на самостоятелни ястия.

Инструменти

За направата на декорации на плодове и зеленчуци се използват различни, специални инструменти. Първичната обработка и почистването се прави с универсален нож. За направа на различните декорации се използват V-образни и назъбени ножове. Най-важният инструмент е тайският нож с който се правят детайлите и формите в зеленчуците.

Източник на информация: Уикипедия, свободната енциклопедия